e-comedia.com

Ще си позволя да започна с кратък цитат: “Ние вярваме, че всеки човек има правото, възможността и задължението да направи живота си по-добър”.
Как мислиш? Дали тези думи принадлежат на Томас Джеферсън? Или пък на Бойко Борисов? Едва ли! С тях не започва поредната партийна платформа или предизборна реч. Те не претендират за всеобща мъдрост. Но точно преди три години застанаха в началото на създадената от автора на настоящата статия програма на екологичен клуб “Матер Еко” - първата, доколкото ми е известно, организация от този тип в Софийския университет.

За съжаление клубът просъществува само няколко месеца. Идеята за създаването му се зароди в края на 2004 или може би в първите месеци на 2005 г. Тя почиваше на две основни презумпции - че в България липсва култура по отношение на чистотата и че тя може да бъде изградена единствено с публичен пример. В началото, освен мен, бъдеще в “Матер Еко” виждаше само още един човек. Неговото име е Димитър Дъбов и той допринесе изключително много за оформянето на идеологията и практическата ориентация на клуба.
Последната беше относително проста. “Матер Еко” трябваше да организира почиствания на регулярна основа (тоест всяка седмица - не лъжи, че знаеш значението на “регулярен”!), информацията за които да доведе до знанието на хората. В същото време клубът трябваше да провежда семинари с образователна насоченост, които да повишат нивото на разбиране на екологичните проблеми в обществото. И накрая той си постави амбициозната цел да обедини останалите екологични организации в България около тази програма.

Както можеше да се предвиди, ресурсите ни бяха недостатъчни, а проблемите огромни. Преодолявайки редица трудности от организационно естество, на които няма да се спирам сега, “Матер Еко” беше основан в края на есента на 2005 г., като студентски клуб, обединяващ нещо като петдесет и няколко човека (между които всички основни фигури в този сайт). В момента на създаването си той се сдоби с организационни документи, строги правила за дейност (които в името на добрата българска традиция така и не започнаха да се спазват) и ръководни органи (чийто авторитет беше малко по-малък от този на правилата).
Формално, клубът просъществува до есента на 2006 г. Практическата си дейност обаче той прекрати още в началото на лятото. Ако се интересуваш от цифри, въпросната практическа дейност включваше четири почиствания, един семинар в Софийския университет, участие в голяма среща на балканските екологични организации, проведена в Турция, множество контакти със съмишленици в милата ни родина и, разбира се, редица вътрешни мероприятия.
Защо се получи така ли? Как да ти кажа  - от “Матер Еко” научих, че с неподкрепен с нищо ентусиазъм трудно могат да се постигнат големи резултати. Ние, членовете на клуба, не разполагахме с почти никакви пари, нито с много по-големи познания. Бяхме млади (не че сега сме стари де, недей така!) и наивни. В резултат първият ни голям опит да постигнем нещо в България отдавна е част от личната ни история.
“В такъв случай защо ме занимаваш с глупости”, може би ще попиташ. Лесният отговор би бил - от сантименталност. Лесните отговори, обаче, рядко задоволяват, още повече, че статията, която четеш, се появява в уеб-сайт с претенции за елитарност.

Затова ще ти отговоря по друг начин. Първо, “Матер Еко” е полезен урок за всеки човек, който би се захванал с каквато и да е дейност в социалната (и в частност еколо-гичната) сфера. Големите амбиции се нуждаят от голямо покритие. Така че, ако бързаш да направиш нещо готино, което ще те издигне в очите на момичето от втория ред, постарай се да не е фондация или еко ориентиран клуб! Добре де, от мен да мине, нека е фондация или клуб, но поне не я/го създавай без предварително проучване и подготовка!
Второ (и по-важно), “Матер Еко” прекрати съществуването си в началото на есента на 2006 г., но за разлика от него оттогава насам екологичната идея претърпя огромно развитие. На пазара се появиха фирмите за разделно събиране на отпадъци, НАТУРА 2000 предизвика обществена полемика с невиждани до момента размери, а проблемите със софийския боклук непрекъснато намират място в новините. Собственият ни клуб в определена степен е още жив в лицето на непосредствения си приемник - клуб “ЮНЕКО”. Показателен за това е фактът, че негов координатор към момента, в който пиша тази статия, е Борислав Сандов. А той беше един от нас.
Така де, за “ЮНЕКО” ще има да се говори в бъдеще (при това нерядко, специално на страниците на e-comedia.com). Обещавам, ще ти бъде интересно.