e-comedia.com

На 30 октомври в София се състоя среща на представители на Комитета по петициите към Европейския парламент и български министри. Целта на посещението на евродепутатите беше да разследват описаните в над десет петиции случаи както на нарушаване на действащото българско и европейско законодателство, и унищожаване на българската природа в редица защитени местности през последните две години, така и на бездействие на българските власти.

Представителите на Европейския парламент прекараха четири дни в България, за да се уверят със собствените си очи в истинността на подадените от гражданите сигнали за системно и безпрепятствено унищожаване на българската природа. В понеделник, 27 октомври, те изслушаха петиционерите, събрали над 160 000 подписа за спасяването на Рила, 18 000 за Странджа, 17 000 нови подписа за Иракли, 17 000 за Родопите и 50 000 за формално защитените територии от европейската екологична мрежа “Натура 2000″.

Във вторник евродепутатите се качиха на Рила и лично се убедиха в антиекологичната дейност, ширеща се в националния парк. На следващия ден те посетиха златната мина край село Челопеч, където видяха как само една педя дели хвостохранилището от преливане в река Тополница. По-късно същия ден те отидоха и до Габрово, за да видят как през центъра на града преминава недопустим брой тежкотоварни камиони, които силно замърсяват въздуха.

След като получиха информация от първа ръка за масовите нарушения на европейските екологични директиви и най-вече на тези за птиците и местообитанията, въз основа на които е създадена мрежата “Натура 2000″, в четвъртък представителите на Комисията по петициите разговаряха с министрите на околната среда и водите Джевдет Чакъров, на транспорта Петър Мутафчиев и на труда и социалната политика Емилия Масларова в сградата на представителството на Европейската комисия в София.

Междувременно пред нея се състоя гражданско присъствие на хора, загрижени за бъдещето на българската природа и вярващи, че щом родните институции тенденциозно си затварят очите за нейното унищожаване, то органите на Европейския съюз ще проявят по-голяма отговорност и няма да останат безучастни. Шествието, организирано от коалиция “За да остане природа в България” и партия “Зелените”, започна на две места – пред Съдебната палата и пред Министерството на околната среда и водите (МОСВ), като двата лъча се събраха пред представителството на ЕК на улица Московска, номер 9. Градинката зад Националната художествена галерия се изпълни с ентусиазирани природозащитници, чиито възгласи, придружени от музикален съпровод, успяха да убедят европейските представители, че на българите им пука за това дали техните деца ще могат да се ползват от гарантираното от конституцията право на здравословна и благоприятна околна среда, или ще се задушават в море от бетон.

Министър Чакъров увери евродепутатите, че в териториите от “Натура 2000″ няма нито един строеж без направена оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), а министър Мутафчийски гордо заяви, че в защитените територии не е построен нито един незаконен път. Евродепутатът Дейвид Хамерщайн отговори на двамата министри, че разполага със списък от над 100 такива случаи, като за някои от тях се е уверил лично при това и при предишното си посещение в България.

След срещата той сподели, че според него хората, които искат да бъдат част от Европейския съюз, се намират отвън, пред сградата, а тези, които са избрани, за да прилагат европейските политики, очевидно нямат желание да се интегрират в начина на работа на Евросъюза. Хамерщайн е един от основните участници в спасяването на екосистемата в долината Распуда в Полша, в която след масови петиции и последвало задействане на Европейската комисия, е спрян проект за изграждане на шосе. Той увери събралите се пред представителството на ЕК природозащитници, че ще положи още повече усилия, за да спаси българската природа и се ангажира лично да постави въпроса пред Европейския парламент. Освен това докладът на Комитета по петициите ще бъде представен на Европейската комисия и ще се вземат мерки, докато текат процедурите в европейските институции, предприемачите да не могат да продължат незаконното строителство в българските защитени територии, така че да поставят Европа пред свършен факт.

Заместник-председателят на комитета Кати Синод изрази силно безпокойство от опасността хвостохранилището на златната мина край Челопеч да прелее в река Тополница и по този начин да отрови водата на два милиона души, живеещи по течението на Марица в България, Гърция и Турция. Тя добави, че е особено притеснена от факта, че българското правителство е предоставило на канадската компания, собственик на мината, правото да използва за добива на злато силно отровните цианиди, които, ако се излеят в Тополница, ще предизвикат истинска екокатастрофа.

Хамерщайн сподели, че според него от срещата с българските министри не е имало резултат. Посещението на евродепутатите, обаче, далеч не е безсмислено. За пореден път България и Европа разбраха, че ако българите искат техните права и интереси да бъдат защитени, те не трябва да разчитат на избраните от тях управници. Тъжна равносметка, но колкото по-скоро се освободим от илюзиите, толкова по-скоро ще започнем да действаме с наложените от ситуацията средства. А щом българските институции не разбират от добро, ще трябва да бъдат притиснати с Европейския съюз, на който не могат да замажат очите толкова лесно.