e-comedia.com

Ню Йорк, 09 август

От гъската със златните яйца до състезанието между костенурката и заека, басните на Езоп се приемат за извор на морални уроци, а не за реални истории. Едно изследване, обаче, показа, че е възможно поне една от тях наистина да се е случила, съобщава Яхуу Нюз.

Става дума за баснята за жадния гарван. Той се приближава до амфора, в която нивото на водата е твърде ниско, за да го достигне. Затова гарванът го повдига, като пуска камъни в амфората. (Поуката от това е, че малко по малко всичко се постига, или, според други преразкази, че нуждата е майка на изобретателността.)

В наши дни учените установиха, че враните, които са „роднини“ на гарваните, използват същата стратегия, за да се доберат до плуващ във вода червей. Освен това птиците преценяват колко камъка ще им бъдат необходими за постигането на целта и бързо се научават, че по-големите камъни вършат по-добра работа.

Според авторите на изследването, публикувано в списание Current Biology, гарванът от баснята на Езоп може всъщност да е бил врана, тъй като в миналото и двата вида птици са били наричани гарвани.