Обещание за безсмъртие

От Юри Иванов • Jul 7th, 2009 • Категория: Светът

Халед Диаб, Гардиън, със съкращения

Британски учен се е заел да победи смъртта – но бихте ли искали да живеете в общество, в което нея я няма?

Смъртта е на едно ниво със секса по скалата на евфемизмите. Когато някой поеме последния си дъх, той не просто умира. Този човек „почива“, „отива на по-добро място“, „среща създателя си“, „предава Богу дух“ или, по-цветисто, „гушва букета“, „ритва камбаната“ и пр. Защо хората са толкова затормозени да споменават това състояние? Смъртта е толкова естествена, колкото живота. Всъщност, като се има предвид, че прекарваме повече време мъртви, отколкото живи – бихме могли да доживеем и до 100 години, но се смятаме за мъртви цяла вечност след това – тя вероятно е по-естественото състояние.

В допълнение към тъгата и чувството за загуба, които смъртта предизвиква, ние, като биологичен вид, сме уплашени до смърт от умирането, така че по-скоро не бихме говорили за него – просто за да не предизвикваме съдбата, в случай че древното суеверие е вярно.

Страхът и очарованието, които смъртта предизвиква у нас, са в основата на религията от незапомнени времена. Те са причина и за някои от най-впечатляващите творения на човешката цивилизация. Религията ни обещава, че смъртта не е краят, а началото на едно безсмъртно битие. Ако сме добри, ще отидем в Рая или ще се преродим като по-възвишено създание, а ако сме лоши…

При отсъствие на вяра смъртта придобива друг вид. Изпитвам странното чувство на пустота и примирение при мисълта, че един ден „ще живея“ единствено в последствията от действията си. Без перспективата за Рая животът, на пръв поглед, изглежда като Ад. Но, тъй като няма да ставаме чувствителни, това всъщност не е лошо, особено като се има предвид вероятността да страдаме във вечни мъки, подсказана от религиозната традиция.

След смъртта на Бога ще може ли науката да запълни бездната в съзнанието ни? Ученият Обри де Грей се е заел с мисията да сложи край на стареенето и да възвести епохата на безсмъртието. Неговата тайна лежи не в някакъв мистериозен еликсир на живота, а в силата на регенеративната медицина. Стратегията на де Грей за борба със стареенето е базирана на същата концепция, както обновяването или възстановяването на старото ви жилище. Може би, вдъхновен от религиозното значение на числото седем, ученият е установил наличието на „седем смъртоносни убиеца“ в телата ни – включително имунната ни система – победата над които ще ни позволи да живеем безкрайно. Веднага щом открием лечение за тези седем убиеца, всичко, от което човек ще се нуждае, ще бъде да прекара няколко месеца в болница за стволова и генетична терапия и ваксинации. След приключването им един 60-годишен пациент ще разполага с тяло, да кажем, на 30-годишен, което теоретично ще го направи неуязвим за старостта (но, разбира се, не безсмъртен).

Въпреки ексцентричността на мечтата си де Грей не е първият, поел по тази пътека. Всъщност един вид медуза е открила ключа към безсмъртието. Като подводен Бенджамин Бътън тя е способна да върне назад биологичния си часовник и да се подмлади, веднага след като се чифтоса. Така че колко време ще ни отнеме да станем като нея? Според де Грей 25 години. „Има, разбира се, 10-процентна вероятност да не го постигнем и за столетие“, допълва той.

Едва ли е изненада, че голяма част от научната общност не е впечатлена от псевдопроческото обещание за безсмъртие на учения.

Но дори то да е възможно, това добре ли ще бъде или зле? Е, на първо място, толкова скъпа технология вероятно ще бъде достъпна само за богаташите. Представете си в какво ще се превърне класовото противопоставяне, ако по-арогантните членове на висшето съсловие не само се държат като богове, но и придобият тяхната продължителност на живота!

Дори лечението, предлагано от де Грей, да стане достъпно за всички, то повдига множество въпроси. Например: продължителният живот ограбва ли бъдещите поколения от тяхното право да живеят? Или: бихте ли желали да живеете в общество, в което смъртта е победена?

Tagged as:

Юри Иванов (24) учи международни отношения в Университета и също както останалите членове на екипа е на път скоро да ги завърши. Интересува се от музика, социални проблеми, литература и какво ли още не. Основател и един от ръководителите на клуб „Матер Еко”. Освен това е бил журналист в БТА, редактор в телевизионното шоу „Господари на ефира” и сътрудник на една от най-амбициозните организации, занимаващи се с деинституционализация в България – Фондация „Сийдър”.
Пишете на автора | Всички статии от Юри Иванов