e-comedia.com

Хаотичният, негативен и аморфен вот на колебаещото се и дълбоко разстроено от държавата и самото себе си българско общество е на път да предостави на любителите на политически трилъри една от най-сложните, заплетени и драматични конфигурации в български парламент досега. В предизборна кампания 2009 зрелищната масовост на пълните площади и борбено разветите знамена и хоругви явно отдавна се е превърнала в отживелица. Всеобщото разочарование и униние очевидно са породени от безкрайния период на преход, криза и престъпен произвол, замаскирани под многократно и безжалостно изнасилваната, а някога красива, непорочна и чиста идея за демокрация. За сметка на това, обаче, отново си имаме яростен сблъсък на интереси, подмолни негативни кампании, цветущи словесни престрелки с посредничеството на медиите, и по-любопитни партии, откогато и да било преди. Имаме си също „добрите”, за които било дошло времето, „лошите”, за които времето все не е достатъчно, и „злия”, срещу когото всички се борят – като нещастните разединени и своенравни народи на толкиновата Средна Земя.

Днес ще си говорим за онази огромна маса от български емигранти, които милеят за родината си, но не и за държавата, и как те биха или не биха могли да повлияят на изборните резултати. Техният брой е неизвестен. Според някои е около милион, а според други - повече от милион и половина. Сред тях са едни от най-интелигентните, активни, търсещи и борбени хора, които България е имала нещастието да прокуди, заета със собственото си самоизяждане. Някои от тях все още се чувстват ангажирани със съдбата на татковината си – интересуват се от събитията и скандалите, които я разтърсват, помагат на окаяните си пенсионирани родители, като наливат пари в линеещата икономика, с дръзновение и наивност мечтаят за възраждането на България и се опитват да участват в политическия живот. Други, обаче, гледат по най-бързия начин да забравят миналото и да рестартират живота си, за да бъдат щастливи и пълноправни американци, германци, испанци и т.н. Лично познавам хора и от двете групи. В техните различни възгледи за връзката им с България има непоклатима вътрешна логика и подчинен на собствения им житейски път сантимент, така че никой няма право да им бъде съдник.

Резултатите от изборите в чужбина за български представители в Европейския парламент регистрираха 12 339 валидни гласа, като водеща сила е ГЕРБ с 22,84%, следвана от ДПС с 18,95% и Синята коалиция с 14,67%. Коалиция за България остава едва пета след Атака и с минималните 0,32% преднина пред НДСВ. Независимо от принципа на уседналост и изискването гласоподавателите да са живели поне през последните три месеца преди изборите в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз, парадоксално е, че от тридесет и шестимата гласували в единствената турска секция в Анкара, ДПС не е спечелило нито един глас. Доброто представяне на партията на Доган зад граница идва предимно от гласове в Белгия, Холандия и Испания. Данните са официално оповестени от Министерството на външните работи. Тотално недоумение буди фактът, че само месец по-късно, на изборите за Национален парламент, вместо една секция в Турция, ще имаме цели 123, а междувременно потенциалните избиратели на ДПС са нараснали от нула на 44 000. Или с други думи по телевизията в неделя ще гледаме Епизод II на Избори 2009 – „Клонираните атакуват”.

За щастие смелите джедаи Яне и Волен в отчаян опит да защитят Звездната република вече се канят да строят барикади и да организират живи вериги пред ГПП-тата, откъдето скоро ще нахлуят автобусите с гласоподаватели на ДПС, по чиито загорели от анадолския пек потни чела ще е изписано неистовото усилие да запомнят правилната цифра на бюлетината.

Когато преди няколко дни, на фона на изстъпленията на Доган за неговата всесилност, ЦИК оповести разкриването на 258 секции в чужбина, от които почти половината в Турция, се разрази яростен обществен дебат. Опозиционните сили излязоха с декларации, според които тече процес на умишлена и тенденциозна дискриминация на българските избиратели зад граница. Създадената през март тази година партия на българските емигранти – „Другата България” – предостави данни за броя на сънародниците ни в някои държави, съпоставен с броя на избирателните секции. Така например 123-те секции в Турция ще обслужват избирателите сред 240 000 изселници, докато в Гърция са разкрити 3 секции при брой на българите възлизащ на 380 000. В Испания са разкрити 16 секции, а броят на българите е 350 000. В Америка, където само на територията на щата Илинойс живеят 220 000 българи, а общият им брой е около 800 000, секциите са едва 15.

От Министерството на външните работи обосноваха изнесените данни с броя на подадените заявления за гласуване – 44 000 на българите в Турция на фона на 57 000 на българите във всички останали държави по света. Изводът, който би трябвало да се направи – изселниците в Турция са много по-загрижени и ангажирани със съдбата на България, отколкото българските емигранти навсякъде другаде. Другият извод – тяхната активност се дължи на безупречно проведена кампания, перфектна организация и щедро финансиране.

Друга пречка се оказа вътрешното законодателство и практика на някои страни като Германия, която не позволява национални избори на чужда държава да се провеждат другаде, освен в посолствата и консулствата.

Законите и решенията на ЦИК (които и без това често звучат твърде заплетено и двусмислено, за да могат да се оставят вратички, портички и цели портали към други измерения) започнаха да се тълкуват превратно. Според Синята коалиция ЦИК отменила със свое решение разпоредба от Закона за избори на народни представители, която позволява на ръководителите на дипломатическите и консулски представителства да отварят секции по тяхна преценка дори ако не са събрани 100 заявления за гласуване. Говорителите на ЦИК отрекоха обвинението и заявиха, че сините силно са се заблудили, а отмяна на Закона не е имало.

Междувременно Анкара обяви удължаването с още една година на просрочените документи на временно пребиваващите български граждани в Турция. Тази временна амнистия ще премахне някои административни пречки при провеждането на предстоящия изборен туризъм.

Всички тези събития, макар и с известно закъснение, активизираха българите в чужбина, а в интернет беше подета информационна кампания, която да стимулира гласоподавателите да се възползват от правото си на вот и да им разясни как могат да го направят – нещо, което Министерството на външните работи дали от финансови, дали от тясно партийни съображения, очевидно беше пропуснало да направи.

Сформирана беше Facebook групата „Гласуване без граници”. Според нейни представители Външно министерство и подчинените му посолства и консулства са пречели вместо да помагат в процеса на самоорганизиране на българските граждани в чужбина, които се борят за конституционното си право да гласуват. Дипломатически представителства, най-вече зад океана, недоволствали от големия брой писма до електронните си поща с искания за отваряне на нови секции. Мотивите им били, че не могат да четат кирилица. Българи, живеещи в Мадрид, се оплакаха, че им е отказано да бъдат разкрити допълнителни избирателни секции, въпреки наличието на необходимия брой желаещи, които са подали в срок необходимите документи. От българското посолство са мотивирали отказа с липсата на достатъчно хора, които да обезпечат функционирането на допълнителни секции. Говорителят на МВнР Драговест Горанов отхвърли повечето от упреците и предположи, че атаките срещу министерството се правят под нечие умишлено внушение, с което още повече си навлече гнева на българските емигранти.

Така или иначе усилията на българската емигрантска общност не се оказаха напразни и на 3 юли секциите в чужбина вече бяха нараснали на 274, като Министерството на външните работи дори си приписа заслугите за това. В целия този хаос около изборите, който всъщност настъпва всеки път, когато човек трябва да се бори със закостенялата българска администрация, може да има и някаква нотка на позитивизъм – проявата на гражданственост. Българските емигранти вече са свикнали да шофират по удобни и прави пътища с ясна маркировка, а сблъсъкът с напуканите и безброй пъти кърпени български пътища с липсващи табели, където никой не спазва правилата за движение, поражда объркване, възмущение и спонтанен протест. Много от изселниците ни зад граница вече са възприели демократичния цивилизационен модел да отстояват изконните си права, когато те са застрашени и да адресират упреците си до структурите на държавата без колебание и страх, наследени от десетилетията на институционален произвол и мракобесие. Не ми остава нищо друго, освен да си пожелая да ги последваме.