Днес Боби вече не е координатор на ЮНЕКО – демократично решение, което говори за нарасналата степен на зрялост в движението. Той, обаче, продължава да знае много за проблемите на българската екология. Това е и причината да го потърсим и да си поговорим с него. Надяваме се, че отговорите, които той даде на въпросите ни, ще бъдат образователни за теб.

Здравей, Боби. Разкажи ни повече за ЮНЕКО! Какви са основните дейности, с които се занимавате?

ЮНЕКО е един клуб, който е естествено изражение на студентската активност по отношение на природната защита. Като организация той се роди в края на 2006 г., когато се сляха два клуба в Су, занимаващи се с околна среда, а именно – Матер еко и Сливи за смет. Така се получи едно обединение и може би името ЮНЕКО е заради това, Юнайтед еко. Но основно заради това, че е университетски клуб. Така той заработи в областта на неформалното еко образование, защото в България и учебните заведения е нужно да се говори по тези теми.

Колко души членуват в клуба?

В момента членуват около 80 човека, като това са студенти основно от СУ.

Интересуват ли се младите хора от екологични организации?

Определено да. Всъщност в България вече има много екологични организации в сферата на неправителствения сектор. Но е необходимо сред младите хора да има образование за това какво представлява екологията, какво представлява устойчивото развитие и защо те са толкова важни за съвременното общество.

Знаем, че вече не си координатор. Какво представляваше работата ти като такъв? Как оценяваш дейността си в клуба?

Аз съм много доволен от работата си в клуба, защото това е една организация с идеална цел и никой не се опитва да пречи на някой друг. Не съществуват властови подбуди. Разбира се, беше ми трудно, защото като координатор поемаш цялата отговорност за нещата. Освен това трябва да си медиатор в самия екип, понеже би било жалко, ако координаторът трябва само да нарежда кое как да се случва. Напротив, идеята е той да е този, който по някакъв начин координира дейността на клуба като екип, като хора, като действия, и създава усещането, че има някой, който мисли за това нещо. Това понякога не е добре, защото отпада отговорността на другите. Затова клубът вече има друга организация, за да може да не зависят нещата от един човек. Клубът вече има хоризонтална структура, решенията се взимат от целия екип, а отговорностите са прехвърлени на три звена:

• технически координатор, който се ангажира с технически компоненти, брошури и пр.
• PR – лицето на организацията, поддържа отношения с медиите. Така клубът е по-популярен
• координатор човешки ресурси, който поддържа добрите отношения в клуба и отговаря за административните въпроси.

Каква е твоята роля в клуб ЮНЕКО в момента?

В момента основната ми мисия там е да предам всичко, което съм научил, опита си, всичко, което знам като начин на работа. Така има една приемственост, за да могат хората да не повтарят грешки. Смятам, че това е съществено за всяка една организация. Успях да го видя в Англия, когато бях на посещение по случай един проект. Там председателят на Студентският съвет започва работа 6 месеца, след като е избран. През цялото време той се обучава.

Преди си работил в Матер еко. С какво свързваш работата си там?

С едни много прекрасни изживявания. Там се положиха основите на ЮНЕКО. Хората оттам оказаха положително въздействие, за да се случи обединението. В Матер еко аз осъзнах, че е прекрасно, когато студентите се занимават с активности като почиствания. Тогава установих, че основното нещо, с което един университетски клуб за екология трябва да се занимава, това е именно образованието. Защото точно в университета се кове образованието.

Сподели с нас за предстоящите мероприятия на ЮНЕКО! Какво следва?

Ние завършихме наскоро един проект, който се казваше “Зелен университет”, и който постигна невероятен успех. Във всички медии имаше репортажи, свързани с дейностите по него. А те бяха както теоретични (семинари за възобновяеми енергийни източници, биоразнообразие, отпадъци и защитени територии), така и практични – почиствания; посаждане на над 100 дръвчета в Природен парк Витоша. Предстои Зелен университет II. Ще се стремим да разширяваме дейността си, да не е само в рамките на СУ. Друга инициатива, която е на дневен ред, е един много важен семинар – темата е вода. Искаме да засегнем този въпрос. Ще покажем чрез един филм, който се казва “Великата тайна на водата”, че водата може да реагира и тя е информационен приемник. Когато на една чаша с вода пуснеш Моцарт, тя образува кристали, които дават нейните качествени стойности. А при тежка музика се разрушват тези кристали. Човек е повече от 80% вода. Това означава, че отношенията между хората до някаква степен са предпоставени от водата в човешкото тяло.

Екологичното движение в България като че ли се активизира около приемането на Натура 2000. Сега, когато протестите утихната – как мислиш – спазват ли се изискванията, които приехме или предишните безобразия продължават?

За съжаление това са едни от най-тежките проблеми на околната среда в България. Битката за Натура 2000 продължи много дълго време. ЮНЕКО беше съществена част от нея, защото ние участвахме в първите протести, когато институции в България искаха да орежат тази зона и да замажат очите на ЕС. Тогава ние извадихме всичко на показ, правихме студентски протести, палатков лагер в СУ, организирахме обществено обсъждане с председателя на Комисията по околна среда към парламента и с всички ведомства на Министерството на здравеопазването, околната среда и горите. Мисля, че успяхме да проследим къде е проблемът. Все още съществуват проблеми, но поне успяхме да достигнем до 35% зони по Натура 2000 в България. У нас за Натура 2000 се заговори страшно много. Над осемдесет и пет процента от хората знаят за какво става въпрос. Това се дължи именно на показните протести.

Напоследък се говори за възобновяемите енергийни източници. Кои според теб са приложими за България?

България може да развива една много широка палитра от възобновяеми енергийни източници. До момента имаме водноелектрически централи, но те са малко противоречиви по отношение на околната среда и увреждането й. Те изменят сериозно екосистемите. В България много сериозен потенциал има за развитие на геотермалната енергия, на слънчевите системи и колектори, както и на биомасата и биогаз. Има определени места, в които има сериозен потенциал за развитие на ветрови електроцентрали, но е много важно да се каже, че не трябва на всяка цена да се слагат такива там, където не им е мястото. Например в Калиакра, където минава най-големият прелетен път на птици в Европа. Via Pontica. Но има много други места в България, където би следвало да се развива този отрасъл.

Защо българите сме разделени по всеки въпрос, а не можем да се научим да си хвърляме боклука разделно ? Ще се започнем ли да го правим?

Това е много показателно за това доколко българите са готови да приемат новите реалности в света, свързани с глобалното затопляне. Смея да твърдя, че темпото е добро. Върви се в положителна насока, но преди всичко трябва да се научим да си изхвърляме боклука и чак след това да се научим да го изхвърляме разделно. Това изисква време. В София положението е най-зле. Важно е младите хора да бъдат обучавани, информирани за тази система и важността й. Сплотените общности на малките градчета са много по-сериозни и по-отговорни спрямо околната среда.

Какви практически екологични съвети ще дадеш на нашите читатели?

Да бъдат отговорни спрямо своето консуматорско поведение, да пестят енергия, да си закупят енергоспестяващи крушки, да избират уреди с енергиен клас А, да отбягват употребата на найлонови торбички, да разделят отпадъците си, да четат етикетите на продуктите, които купуват, за да купуват български стоки. И много други – да ползват колело, да ходят пеша, когато могат, а за дълги разстояние – влак или кораб.

Би ли ни казал един добър и един лош сценарий за екологичното бъдеще на България?

Един добър сценарий – ако отговорните институции в България се напълнят с истински отговорни млади хора. Когато в България европейското законодателство бъде наложено и страната ни тръгне по пътя, по който върви ЕС, а именно – устойчиво развитие. Тук има прекрасни условия за туризъм и селското стопанство. Когато в политиката влязат активни зелени партии.

Лошият сценарий – ако нещата продължат да се случват по този начин. Когато частни интереси водят политиката на страната. Когато хората, които в момента протестират, хората в неправителствените организации не получат обществена подкрепа и се обезверят. Тогава ще сме свидетели на влошаване качеството на живот и нарастваща смъртност, заболявания, изчерпване на ресурсите от сладка вода и влошаване качествата на въздуха.

Те са музиканти в истинския смисъл на думата – не от онези, които забиват на плейбек и пробиват единствено заради дълбоките джобове на родителите си. И не от другите – сещаш се, с големите гърди, русите коси и популярните сред младежта клипове за възрастни.

Но вместо да ти разказваме за тях, нека те сами да го направят. Ти, от своя страна, можеш да хвърлиш поглед на профила им в My Space (www.myspace.com/blackhole59). Ако ти харесат, ще се видим на следващия лайф.

Здравейте. Как се появи името Black Hole? Какво означава то за вас? Каква е идеята зад него?

Асен: Появи се, когато бях с един приятел, който се занимаваше с музика. Една вечер гледахме научно-популярен филм за черните дупки, как поглъщат всичко. Решихме, че това е много добро име.

Васко: И ние поглъщаме всичко.

Асен: Публиката си предимно с нашата музика.

Васко: Засега поглъщаме главно пържоли и ракии.

От колко време съществува групата и колко души са минали през нея? Кой от вас може да се нарече неин основател?

Асен: Групата е създадена през 2002 г. Пет души сме в нея. През групата са минали 4-5 човека, докато достигнем до този състав. Сега сме в окончателния си състав. Много добре се чувстваме заедно. Аз съм инициатор за създаването на групата.

Как събра останалите около себе си?

Асен: По кръчми, интернет, в музикални магазини.

Кои са Black Hole в реалния живот? Кажете по няколко изречения за себе си! С какво се занимавате, когато не свирите?

Асен: Занимавам се с отдаване на коли под наем, продажби на недвижими имоти, уча “Регионална и политическа география” в Софийския университет. Обичам да ходя на купончета, да се забавлявам.

Петър: В момента не се занимавам с нищо извън групата. Завършил съм Софийската духовна семинария в София. Професия свещеник, коренно различно от това, което правя в момента. Сега прекарвам времето си с групата, свиря… това са нещата, които се въртят около мен в момента.

Николай: Аз съм от Харманли. Общо взето всички сме от различни краища на България. Работя в строителството. Освен свиренето другата ми страст е рисуването. Занимавал съм се с татуировки, портрети. Занимавал съм се и със спорт. Тренирал съм каяк.

Камен: С музика се занимавам сериозно от 10 години. Много се разбираме с пичовете от Black Hole. В свободното си време работя в един музикален магазин.

Васко: Аз съм вокалът на групата. Пея също и в един пиано бар. По професия съм актьор. Но в момента съм безработен актьор.

Колко авторски парчета имате досега? Кога да очакваме албум?

Камен: Дано успеем да запишем песните до края на годината. Не се наемам да казвам някакви срокове поради независещи от нас обстоятелства. Парчета има готови, има идеи, работи се върху тях и така. В момента имаме записани готови три парчета. Четвърто е на път да излезе. Иначе свирим и кавъри. Няма рок група, която да не е започнала първо да свири кавъри и след това вече почва да прави авторска музика.

Къде свирите?

Васко: Свирим по клубове и фестивали. Най-много обичаме фестивали, защото се събират повече хора. В София свирим в един-единствен клуб, защото собственикът ни подаде ръка още в самото начало. Затова свирим само при него. Става дума за Fans.

Какъв е стилът ви? Подражавате ли на някоя известна група? Какви са музикалните ви влияния?

Васко: Е, не може да не приличаш на някоя група, дори и да не го искаш. Общо взето сме рок енд рол банда.

Камен: Стремим се да звучим като нас. Търсим собствения саунд. Ясно е, че има някакви музикални влияния. Всеки е слушал някаква музика, израстнал е с любими изпълнители и групи.

Васко: След толкова години свирене и пеене няма начин да не почнеш да търсиш собственото си лице, защото в един момент омръзва да правиш кавъри.

Ако имате възможност, с коя известна група бихте свирили?

Асен: Групата, с която бихме искали да свирим, е Металика. Те ни вдъхновяват за музиката, която правим. Също и Godsmack имат влияние върху нашите творби.

Какво е усещането да си музикант? Тежко ли е? Вярна ли е поговорката “музикант къща не храни”?

Петър: Първо да кажа, че всичко това е започнало най-вече като хоби. В началото изобщо не сме се замисляли да изкарваме пари. Просто така се получи. Не мога да кажа, че могат да се изкарват много пари в България. Всичко правим главно за нас, за наше удоволствие. Най-голямата мечта на всеки, който се занимава с изкуство, е да си изкарва прехраната с хобито си. Надяваме се някой ден това да стане и при нас.

Слуша ли се рок в България? Има ли възраждане на рок културата?

Васко: Разбира се. Няма човек, който да ходи по чалга заведения, да няма поне една рок касета. От тези, които е слушал още от малък.

Камен: Най-интересното е, че като свирим авторските си неща, хората ги приемат добре, даже вече ги познават.

На какъв език пеете?

Васко: Има едно парче на български. Останалите три са на английски. Няма никакво значение. Ако знаех испански, щях да пиша на испански. Така идва. Няма стратегия. Идва ти на английски – пишеш на него. За да напишеш нещо на какъвто и да е език, ти трябва идея, рима.

Кой пише музиката, кой – текстовете?

Васко: Заедно правим всичко.

Камен:Всеки почва да си свири нещо, докато някой дочуе нещо, някой готин риф и казва: “можеш ли да повториш”. После почваме да го развиваме. Текстовете ги пише предимно Васко и винаги ни пита на каква тема да са.

Васко: Винаги съм казвал, че темите в поезията са три (а текстовете на песни също са вид поезия) – живот, смърт и любов. За друго не можеш да пишеш. Всичко останало е производно на тях.

На какъв концерт бихте участвали с удоволствие и на какъв – не?

Петър: Не бихме участвали на концерт с някаква политическа цел и да трябва да свирим безплатно. Бихме участвали само срещу съответната сума.

Васко: Това зависи от нашите убеждения. Не можеш да свириш за кауза, която не харесваш. Парите не са най-важното в случая.

Интересувате ли се от политика? А от спорт?

Всички: Не.

Къде се събирате да репетирате? Можем ли да ви наречем “гаражна група”?

Камен: Не, ние сме таванска група. Свирим на таван, който е на Асен. Там се чувстваме като у дома си.

Трудно ли се добива популярност в България?

Николай: Да добием популярност тук е доста трудно нещо. Единственият вариант е да имаш някого зад гърба си, който да те лансира. По този начин можеш да получиш популярност. Ако си сам, няма как, много трудно.

Какво да очакваме скоро от групата? Къде можем да ви слушаме през този месец?

Камен: На 26 ноември имаме концерт в “Маската”.