„ВИП Брадър 3” е поредното риалити предаване по Нова телевизия, събрало в една къща така наречените ВИП личности на България, този път с благотворителна цел. Звучи прекрасно, но дали е така?

Нека започнем с може би най-съществения въпрос – колко от парите, които даваме чрез есемеси, отиват за благотворителност? Всеки изпратен от нас есемес е на стойност 1,20 лв., 20 стотинки от които са ДДС. От останалия лев едва половината отива по сметките за подпомагане на нуждаещите се. Петдесет стотинки прибира съответният мобилен оператор или БТК!!! Фирми, които купуват есемес-пакети от операторите, казват, че себестойността на един от тях е под 1 стотинка, защото компаниите им ги продават с печалба от по 1 стотинка на есемес. Не е трудно да си направим простата сметка: щом мобилните оператори продават на клиентите си 1 есемес за най-много 15-20 стотинки, оправданието, че 50-те стотинки са предназначени за техническа подръжка, звучи абсурдно. Стотици хиляди изпратени есемеси, едната половина от стойността на които отива за мобилните оператори, а другата – за благотворителните каузи…  

Въпросът относно „благотворителността” на „ВИП Брадър 3”, обаче, не се изчерпва само с мобилните оператори и БТК, които определено са на печалба. ВИП-съквартирантите твърдят, че са в къщата заради каузата и че това е най-важното за тях. Но наясно ли са зрителите, че всеки от участниците участва в предаването срещу солиден хонорар. Според неофициална информация сумата, платена на Тодор Славков, е между 100 и 200 хиляди лева, а на останалите съквартиранти – между 20 и 100 хиляди лева. Нека свалим ореолите на звездите и се замислим дали щяха да влязат във „ВИП Брадър 3”, само за да помогнат на нуждаещите се, без хонорари с пет или шест цифри!

Накрая да обърнем внимание на каузите. Първите – насърчаване на талантливи деца-сираци, обновяване на рехабилитационните центрове за деца с увреждания и др., трогнаха зрителите, които чрез есемеси събраха стотици хиляди левове. Какво обаче става накрая с парите? Всички те се разпределят поравно за осемте каузи, които се стреми да подпомогне предаването. Последната от тях е свързана с екологията – събиране на пари за осигуряване на разделно събиране на отпадъците на 30 000 семейства. Какъв ще бъде резултатът? Част от средствата, събрани от зрителите за болните деца, ще отидат по сметките на частни фирми, които да осигурят контейнери за разделно събиране на боклука на няколко хиляди семейства. За мен лично това не може да се нарече благотворителност.

Организаторите на предаването обявиха тази седмица, че се отказват от печалбата си от есемеси за това издание на шоуто. Зад това им, иначе благородно, намерение, обаче, прозира другата истина – че ще се обогатят с парите от дългите рекламни блокове по време на „благотворителния спектакъл“.

След всичко казано мисля, че вече всеки може да си отговори на въпроса, който зададох в началото – само благотворителност ли стои в основата на „ВИП Брадър 3”, или предаването е добре измислен начин за печалба на гърба на състрадателните зрители!  

Не искам да кажа, че не трябва да даваме парите си за благотворителност, а че трябва да бъдем по-критични към подобни кампании и да искаме пълна прозрачност. Само така ще можем действително да помогнем на нуждаещите се, а не на компании и без това притежаващи милиони.

На 12 април (неделя) композиторът, актьор и музикант Стефан Вълдобрев влезе в ролята на национален селекционер. Един невероятен отбор само от нападатели, сред които музикантите Иван Лечев, Веселин Веселинов-Еко и Михаил Йосифов, свири наживо два часа в Народния театър пред пълна зала.

Поканените от Стефан изпълнители са не просто изключителни музиканти, но и представители на различни стилове, формации, популярни телевизионни формати – от ФСБ през Българското национално радио, Софийската Филхармония, Националната опера и Нов Симфоничен оркестър, до Мюзик Айдъл и Денсинг Старс…

През първото полувреме звучеше театрална и филмова музика, създадена от организатора на събитието.  Публиката имаше удоволствието да се наслади на музиката от филми като „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и „Пансион за кучета”, както и от постановки като „Януари” на Радичков, „Буре барут”, „Една любов на Жуан” и др.  През второто полувреме младият композитор изпълни някои от хитовите си поп-парчета като „Рай”, „Аз ли съм или не съм”, „Едно” и „Към”.

Невероятно настроение внесе специалният гост Камен Донев със своя “задълбочен коментар на първото полувреме и опити за свирене на тарагот”. На бис Стефан Вълдобрев не пропусна да изпее заедно с близкия си приятел култовото парче „Обичам те, мила”.

В рамките на тези два невероятни часа в Народния театър, през които почти всеки си потропваше или тананикаше тихо, Стефан Вълдобрев, създал музика за над 60 театрални спектакъла, 8 игрални и 4 документални филма, доказа, че има място сред най-добрите композитори в съвременната българска музика.

Всичко започва в далечната 1857 година, когато на тази дата в Ню Йорк работнички от текстилни и шивашки фабрики излизат на стачка срещу ниското заплащане и лошите условия на труд. Няколко месеца по-късно те основават свой собствен синдикат, за да продължат отстояването на исканията си. През следващите години на 8 март се провеждат още много протести на работнички, като най-запомнящият се е през 1908 година, когато по улиците на Ню Йорк излизат над 20 000 жени, за да изискат по-добри условия на труд и да защитят правото си да гласуват.

За първи път международният ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 година от Американската социалистическа партия. На следващата година на Първата международна конференция на жените в Копенхаген се взима решение ежегодно да се чества „Ден на жената”.

Особено място на празника е отделено в Източния блок и Съветския съюз. След падането на комунистическите режими той често се отрича, забравя се политическият му смисъл и все по-често се празнува като ден на майката или се използва като повод мъжете поне веднъж в годината да покажат уважение към своите половинки. 

8-ми март намира място и в календара на ООН, като основната цел е да се насочи общественото внимание към проблемите на жените по света – насилие, неграмотност, безработица, неравнопоставеност, трафик на хора, липса на граждански и политически права и т.н.

Всичко това разкрива и смисъла на този празник, натоварен с много социални послания. Той ни напомня, че не трябва да забравяме или пренебрегваме идеите, защитавани от феминистките движения (най-яростно през 60-те години на ХХ век). Нека на този ден не просто мъжете подарят цвете на най-важните жени в живота си, показвайки уважението си към тях, но всички да обърнем внимание на сериозните проблеми на жените по цял свят като насилие, неравнопоставеност и др.

Аз съм от така наречените „безнадеждни идеалисти”. Постоянно чувам коментари относно начина ми на мислене като „Още малко ще пораснеш  и ще говориш другояче.” Не знам… може и така да е (въпреки че честно казано не ми се вярва). За по-голямата част от хората всичко, което ще прочетат по-надолу, е резултат именно от този мой идеализъм. Но не е точно така. Все пак се опитвам да бъда и реалист понякога, така че, моля ви, помислете и над моите думи преди да се изсмеете.

Десислава Кралева с право е възмутена от примирението, което за съжаление срещаме прекалено често около нас. Не трябва просто да мълчим, защото знаем, че и да говорим празни приказки, това няма да промени нищо. Не трябва, защото просто не е така. Именно ние, хората, които не мълчим, можем да променим нещата. Аз няма да мълча, когато виждам нередностите в обществото, и ще изразявам гражданската си позиция. Не мога да остана безучастна, виждайки толкова много несправедливости около мен.

Но същевременно не съм и от хората, които обвиняват институции и обобщават. Мразя да се обобщава! Учителите не стават, полицаите нехаят за нашата сигурност, лекарите са некадърни и т.н. Безспорен факт е, че има ужасно много проблеми както в образователната система и в здравеопазването, така и в съдебната система, и в тази на МВР. Нека обаче преди да обвиняваме всички хора там, да се замислим дали положението е чак толкова зле и дали проблемите не са именно в системата, а не в служителите ѝ. Знаем, че всяко стадо си има и черни овце. Действително има полицаи, които не се интересуват много от сигурността на хората и не изпълняват надлежно задълженията си. Примери за това може да даде всеки от нас. Но това не са всички полицаи, напротив. Същото е и с учителите, и с лекарите. Мога да дам толкова много примери за хора на държавна служба, които, обратно на общественото мнение (което според мен е доста преувеличено), си вършат работата съвестно. Хора, на които им пука за нас, такива, за които е не просто работа, а и призвание, да помагат на другите. Имаме невероятни лекари, учители, полицаи, които не заслужават да гледаме на тях с пренебрежение заради техни колеги, които рушат авторитета на тези звена от обществения живот.

Това не означава, че не трябва да говорим за нередностите, щом ги забележим. Трябва да се дразним от нехайството на полицаите и от некомпетентността на някои учители. Не трябва да е новина или повод за радост това, че някой си е свършил работата. Но същевременно не трябва и да обобщаваме постоянно. Има корумпирани полицаи, но не всички са такива. Голяма част от хората в системата на МВР, в образованието и в здравеопазването дават всичко от себе си, а в същото време получават смешни заплати за образованието, което имат, и за отговорностите, които поемат. Затова трябва не просто да плюем тези, които не си вършат работата, а и да застанем зад тези, които заслужават повече от една секретарка със средно образование или един промоутър, който работи по най-много 6 часа на ден[1].

Целта ми не е просто да затвърдя мнението на всички, че съм безнадежден идеалист или да пиша празни приказки просто за да съм опозиция, а да ви привлека вниманието и към тези хора, които заслужават достойно заплащане (което едва ли ще стане скоро) или поне уважение и признание за това, което вършат. А такива хора има много!

***